На 4 декември в зала „Проф. д-р Любен Прашков“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ беше представена мобилната изложба „Грехът“ на Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово. Събитието се проведе по покана и в партньорство с Православния богословски факултет, който е домакин на експозицията. На откриването присъстваха заместник-ректорът на университета проф. д.н. Вихрен Бузов, деканът на Православния богословски факултет проф. д-р Магдалена Легкоступ, заместник-декани, преподаватели, студенти, художници и иконографи – което постави изложбата в ясно академично и професионално контекстуализирана рамка.

Колекцията, представена под заглавие „Грехът“, включва общо 50 копия на стенописи и икони, свързани с темата за греха, изработени през 70-те години на XX век от екип, ръководен от изкуствоведа Асен Василиев. В този екип участва и проф. Любен Прашков – факт, който прави особено значимо именно експонирането на колекцията в залата, носеща неговото име.

Във Велико Търново са представени 28 табла с информация за колекцията от копия, теренните проучвания за локализиране на оригиналите и интерпретации на експерти по темата. Подборът дава възможност да се проследят различни визуални подходи към мотива за греха в православното изкуство – от по-строги морални сцени до такива, в които ясно присъстват елементи на критика, ирония и сатирично отношение към човешките слабости. Особено важен контекст за тази колекция е фактът, че значителна част от оригиналите, по които са правени копията, днес са силно увредени, променени или недостъпни. Поради това копията придобиват стойност на визуален документ и представляват ключов източник за изследване на конкретни стенописни цикли и иконографски решения от втората половина на XX век.

В рамките на представянето заместник-директорът на Музей „Дом на хумора и сатирата“ Нела Рачевиц очерта хронологията на създаване на колекцията и изследването и 50 години по-късно. Началото е поставено през 70-те години по идея на сатирика и карикатурист Тодор Цонев, който насочва вниманието към сатиричното и комичното в българското възрожденско изкуство. На тази основа музейният екип започва целенасочено да издирва в различни храмове и манастири стенописи, в които действителността – и в частност прегрешенията – е представена в критичен, понякога гротескен план.

През 2024 г., след като екип от проведеното в Център Кристо и Жан-Клод училище за куратори започва работа по изложба, свързана с колекцията, музеят прави следваща стъпка: става ясно, че освен събраните копия е необходим и съвременен разказ, който да ги свърже с днешната публика. Поради това се възобновява работата по колекцията, вече с фокус върху допълнително документиране, анализ и подготовка на бъдеща постоянна експозиция.

Настоящият етап от проекта се реализира с финансиране от Министерството на културата през 2024 г. Целта е да се изгради цялостен пакет от материали – архивни документи, снимки, експертни текстове и полеви наблюдения – който да послужи като основа за реструктуриране на представянето на колекцията в Музей „Дом на хумора и сатирата“. Рачевиц подчерта, че се планира обновяване на сградата на музея, преосмисляне на туристическия поток и обособяване на специално пространство, в което изложбата „Грехът“ да бъде показвана в постоянен формат.

Ръководителката на теренните проучвания по проекта, кураторката Илина Пенева, представи пред аудиторията конкретните стъпки в изследователската работа на екипа. В рамките на проекта са посетени множество храмове и манастири в страната, където е проследено състоянието на оригиналните стенописи, промените в интериора на храмовете и причините за загубата на определени изображения. Пенева акцентира върху това, че на редица места оригиналите липсват изцяло или са силно нарушени, което прави наличните копия не просто „репродукции“, а реална основа за реконструиране на визуалната история на тези стенописи. Този материал е в основата и на решенията как да бъдат експонирани таблата – така, че да се запази връзката между историческия контекст, изследователските данни и възприятието на съвременната публика.

Деканът на Православния богословски факултет проф. д-р Магдалена Легкоступ поздрави екипа на музея за последователната работа по проекта и отбеляза, че включването на богослов в бъдещите етапи би допринесло за още по-пълноценен анализ на представените сцени и надписи. Тя обърна внимание и на възможността изложбата да се използва в обучението на студенти по богословие, история на Църквата и християнско изкуство.

Отец д-р Теодор Енчев, който е участвал в симпозиума (септември 2025), свързан с проекта, постави колекцията в контекста на времето, в което е създадена – периода на комунизма. Той подчерта, че върху копията са работили едни от най-добрите специалисти, а размерите и композициите следват оригиналите с висока точност. По думите му в тези изображения ясно се виждат едновременно осъждането и осмиването на греха – хумор и гротеска, които възрожденските художници използват смело и свободно.

В дискусията след представянето участниците определиха проекта като изключително ценен ресурс за специалисти и за всички, които работят в областта на визуалното наследство, църковната история и културното наследство. Изложбата „Грехът“ вече е била показвана в Дряново и предстои да продължи своето пътуване към други градове и институции. Като част от дългосрочната работа по проекта в началото на януари се предвижда издаването на двуезична монография, обединяваща изображенията и изследователските текстове на експерти от различни области. До края на годината се очаква и стартирането на специализиран уебсайт, на който ще бъдат достъпни значителна част от събраните материали.

„Грехът – изследователски и изложбен проект” се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, в партньорство с ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Общински исторически музей в гр. Дряново, и медийната подкрепа на Програма на БНР и БТА.

На 26 ноември в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново се състоя откриването на мобилната изложба „ГРЕХЪТ“ – ключов етап от новия изследователски и експозиционен проект на Музея на хумора и сатирата. Тя представя съвременен поглед към 50 стенописни копия, създадени през 70-те години, чрез които се изследва темата за греха и нейните визуални проявления в българската църковна традиция. Изложбата е организирана в 28 табла, проследяващи създаването на колекцията, пътя на образите през времето и мястото им в днешното визуално въображение.

Заместник-директорът на Музея на хумора и сатирата Нела Рачевиц откри събитието и подчерта, че мобилната изложба е замислена като междинна „платформа за размисъл“, която прави видими резултатите от продължаващите проучвания и подготвя основата за обновяването на постоянната експозиция „Грехът“. Тя акцентира върху задачата на музея да интерпретира наследството не буквално, а през съвременните културни, социални и психологически контексти.

Сава Христов – управител на Галерия „Видима“ и ръководител на проекта „Грехът – изследователски и изложбен проект“, открои интензивната и ползотворна работа по него, значимостта на изготвените изследователски и интерпретативни анализи и добавената стойност на професионалните контакти, изградени в хода на изпълнението. Официален гост беше заместник-кметът на Община Дряново Диляна Джеджева. Подчертано бе значението на партньорството между институциите и споделения стремеж към съвременна интерпретация на културното наследство. Директорът на Исторически музей – Дряново Иван Христов приветства гостите и отбеляза, че за институцията е чест дряновската публика първа да види тази работна фаза от бъдещата експозиционна трансформация.

Проектът обединява експерти от различни области: проф. Райна Гаврилова (история на културата, СУ); гл. ас. Владимир Димитров (история и теория на изкуството, НБУ); д-р Слава Янакиева (НБУ); организационният психолог Светослав Стоев; карикатуристът Чавдар Николов („Прас Прес“); Татяна Цанкова – бивш директор на музея. Теренните изследвания, осъществени от Илина Пенева и Иво Делийски, обхващат църкви и манастири в Ябланица, Бачково, Чурилово, Курило, Лозно, Лешко, Рилския и Троянския манастир и др. Събраната документация разкрива картина на съхранени и загубени стенописи – свидетелства за традиция, памет и забрава.

Централният акцент на изложбата е многопластовият прочит на образите. „ГРЕХЪТ“ ги представя не като назидателни символи, а като живи културни форми, чиито значения се променят във времето. Архивни кадри, полеви фотографии, документи и експертни анализи се преплитат, за да покажат как грехът се пренася от морална категория към културен въпрос – и как може да бъде представен в музейна среда днес. Материалите и изводите от проекта ще бъдат в основата на обновената постоянна изложба „Грехът“, чието разработване предстои. Паралелно се подготвят уебсайт и монография, които ще обединят научната и визуална документация.

Проектът „Грехът – изследователски и изложбен проект“ се реализира с подкрепата на Министерството на културата, в партньорство с Исторически музей – Дряново и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

На 27 октомври 2025 г. в библиотеката на Музея на хумора и сатирата се проведе Симпозиум по проекта „Грехът“ – ключово събитие в подготовката на новата постоянна експозиция, която ще възстанови и преосмисли представянето на емблематичната музейна колекция, експонирана в Дома на хумора и сатирата от 1975 до 2022 г.

За проекта

Проектът „Грехът – изследователски и изложбен проект“ е фокусиран върху уникалната музейна колекция от 50 копия на стенописи от 16 църкви и манастири в България. Целта му е да подкрепи екипа в разработването на разбираем за съвременната аудитория разказ за колекцията – от теренните и архивни проучвания до интерпретативните решения, дизайна и комуникацията с публиките. Корпусът от образи предлага художествени, етнографски, исторически и морално-философски пластове, поставяйки в диалог сакралното изкуство, сатирата и съвременните интерпретации на моралните теми.

Участници и теми

Симпозиумът събра куратори, изкуствоведи, богослови, психолози, музейни специалисти, художници и преподаватели, които представиха своите аналитични текстове и изследвания и дискутираха. Срещата премина в дух на задълбочен диалог и споделена ангажираност към темата за колекцията и съвременните подходи към представянето й – разглеждана не само в богословски, но и в културен, социален и естетически контекст.

Фасилитатор на събитието бе Маргарита Доровска – ръководител на отдел „Изобразително изкуство и експозиционно-фондова дейност“ в музея и автор на проектната концепция. Автори на аналитичните текстове бяха:

• проф. д-р Райна Гаврилова – културолог и историк, СУ „Св. Климент Охридски“
• д-р Владимир Димитров – изкуствовед, НБУ
• д-р Слава Янакиева – културолог и теолог, НБУ
• Светослав Стоев – психолог и социален анализатор
• Чавдар Николов – карикатурист и визуален сатирик
• Татяна Цанкова – етнолог и дългогодишен директор на музея
• Илина Пенева – куратор и PR, Център „Кристо и Жан-Клод“, Габрово (резултати от теренните проучвания)
• Сава Христов – ръководител на проекта, управител на галерия „Видима“, Севлиево

Резултати и следващи стъпки

Събитието постави основите на съдържателния и интерпретативен процес, който ще оформи новата постоянна изложба „Грехът“. Представените доклади и обсъжданията ще бъдат използвани при:

• Финализиране на концепцията за изложбата
• Подготовка на съпътстващата монография
• Създаване на мобилна изложба
• Разработване на проектен уебсайт

Видеодокументацията от симпозиума ще подкрепи работата на кураторския екип в следващите етапи на проекта. Този проект се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

Разговорът в скалната църква „Св. Богородица“ започва под знака на една от най-силните живописни традиции на XIV век. Фреските тук, изпълнени в Палеологов стил, впечатляват с реализъм, финес и необичайна за периода пластичност на фигурите. Зографите работят с динамични жестове, сложни композиции и дори изображения на оголени тела. Няколко минути съзерцание в обстановката препращат мигновено към практикувания тук исихазъм – православно духовно учение, което поставя в центъра мълчанието, вътрешната молитва и медитацията като път към непосредствено единение с Бога.

Екскурзоводът на църквата описва и техниката на работа: тънък слой мазилка върху скалата, подрисунка с четка и характерно „рязане“ на контурите с острие. Допълва също и историческия контекст – строежът на храма около 1360 с ктитор цар Иван Александър и участието на зографи от Търновската школа. При споменаването, че търсените стенописи са „Обесването на Юда“ и „Целувката на Юда“, гидът мигновено посочва и подчертава пространствената логика на сцените – „Обесването“ в притвора, „Целувката“ във вътрешността – както и различията между двамата майстори, които са ги изписали.

Темата за прошката поражда разнопосочни реакции. Домакинът твърди категорично, че Юда не може да бъде простен, тъй като е извършил „непростимия грях“ – предателство въпреки познанието за Светия дух. Вече с нотка маниакалност в тона започва да развива и строга позиция относно идолопоклоничеството, определяйки моленето пред икони или мощи като отклонение от истинското учение. Същевременно подчертава, че стенописите имат документална и образователна стойност, но не бива да бъдат възприемани като източник на чудотворност. Измежду критика към политическата ситуация в България и лошото състояние на пътищата в държавата, гидът успява да намери глътка въздух за пророческо изказване, че Антихристът пристига съвсем скоро и малцина от нас ще бъдат спасени. Той е подсигурен, разбира се, защото всеки ден чете Библията.

Прехвърляме тактично разговора към състоянието на храма, който е белязан от реализма на терена. Консервацията през 80-те години стабилизира зидовете и премахва наслоени сажди, но не успява да спре разрушенията. Иманяри са издълбавали части от стенописите в търсене на несъществуващи съкровища; местни хора са събирали боята от лицата на светците, вярвайки, че прахът от очите им лекува болести. Повечето изображения днес са частично или напълно обезличени.

Събеседникът добавя към картината и набор от легенди: за гробни камери на владетели, за монашески килии, за Георги Тертер I, който се е замонашил в района. Наблюденията му за посетителите са показателни – чужденците разпознават сцените и питат за техниката и обратната перспектива; българските групи по-често преминават през мястото без задълбочаване.

Краят на разговора отваря философски теми, свързани с ролята на църквата днес. Домакинът критикува институцията, обвинявайки я в отклонение от библейските послания, и споделя отново апокалиптични възгледи за бъдещето – от „чипирането“ на всички мозъци до идването на Антихриста. Опитахме се да реагираме с премерена дистанция: от една страна, силата на мястото е неоспорима; от друга, енергията може да бъде както позитивна така и негативна – особено когато липсата на лица в стенописите поражда усещане за ограбена духовност.

Теренното проучване в Ябланица започва от църквата „Св. Троица“, където търсенето на следи от по-стара от сегашната храмова структура бързо ни насочи към по-широк и по-сложен контекст. Съществуващият днес храм е изграден между 1935 и 1940 върху мястото на разрушена по-ранна църква, от която са пренесени част от иконите и иконостасните елементи. Разказите на събеседника ни, отецът на храма, очертават картина на постепенно изчезване: някои от старите икони са преместени в новата сграда, други са „складирани” и впоследствие следите им се губят. Вероятно част от тях са попаднали в структури на МВР, където в определени периоди са съхранявани конфискувани църковни предмети.

Състоянието на настоящия иконостас ясно свидетелства за липса на ресурс и последователна поддръжка в църквата. Повърхностите са увредени от влага, дървото е компрометирано, а според местните единствената реалистична намеса би била изработка на нов иконостас, със запазване само на отделни, по-стабилни фрагменти. Описаните по-едри икони – вероятно част от царския ред – разкриват по-стара живописна традиция, различна от по-късните стенописи в наоса. Темпера върху дърво, следи от дърворезба и особености в стилистиката насочват към висок художествен стандарт, характерен за период преди активната модернизация на местната църковна живопис.

В търсене на допълнителни сведения за старата църква и изгубените икони, посетихме местната устна архивна библиотека, или иначе казано – Клуба на пенсионера. Разговорът потвърди съществуването на стара църковна сграда и наличието на ценни икони, но добавяи още един пласт: разказите за тяхната кражба и за последвалите събития, които местните възприемат като своеобразно “наказание“ за нарушение на установения ред.

Преданията свързват изчезването на две икони на светци с поредица трагични инциденти по време на празника на Свети Дух – традиционният „сбор” на Ябланица. Вярата в тази причинно-следствена връзка се засилва от факта, че през годините тържествата били измествани от понеделник (каноничния ден след Петдесетница) към уикенда, за да бъдат по-удобни за местните. Именно в този период се случват катастрофи и нещастни случаи, които общността интерпретира като предупреждение. След връщането на празничните ритуали в рамките на църковния календар – с курбан, литургия и събор – подобни събития престават, което затвърждава местното убеждение, че нарушаването на ритуалния ред носи последствия.

Тези разкази се вписват в по-широката историческа рамка, споделена и в църквата: времето на социализма, когато посещаването на храмове не е било насърчавано, оставя поколения с ограничено познание за религиозните традиции. Въпреки това преданията – като това за откраднатите икони и последвалото „проклятие“ – се оказват устойчиви и продължават да структурират местната интерпретация на сакралното.

Комбинираният материал от храма и Клуба на пенсионера очертава едно специфично напрежение между архивното знание и устната памет. Докато църковната среда предоставя фрагменти от материална история – пренесени и изчезнали икони, следи от различни живописни традиции, увредени елементи – клубът на пенсионера реконструира нематериалната история на същото място: представи за ред, загуба, сакрална уязвимост и общностно разбиране за грях и нарушение. Двете линии се преплитат и показват как наследството на една църква продължава да живее едновременно в това, което е останало, и в това, което хората още разказват.

След 4-часово пътуване по малки закътани селски пътища в югозападна България, в село Гега (Петричко) протягането към небето е достатъчно, за да докоснеш облаците. На върха на планината, сред пищни градини с августови домати, една почти невидима отбивка вдясно води до още черен път, магическа чешма и Чуриловския манастир – създаден от човешка необходимост храм, който дори Ванга определя като място със свята енергия.

Местните хора изпитвали потребност от храм, където да извършват основните религиозни обреди – изповед, венчавки, литургии. По-будни представители на общността предприели стъпки за осъществяване на тази идея, като лично се обърнали към султана за разрешение. В резултат бил издаден ферман, в който се посочвало, че в село Гумниче (Игуменец), Петричка околия, се разрешава построяването на храм „Ая Георги“. Оригиналният документ днес се съхранява в музей в София, а преведен текст се пази и на място.

Манастирът бил изграден и освещаван през 1858. След освещаването започнал да функционира като действащ храм – там се извършвали служби и се задоволявали духовните потребности на местното население. Постепенно обаче значението му се разширило и към религиозната мисия се прибавила и просветната. По време на строителството и малко след това в манастира започнало обучение на деца. В най-ранния етап учениците пишели върху пясък, като оформяли букви и думи, а след това използвали и бои. По-късно, през 1878 в сградата на манастира било открито килийно училище – първото в Петричка околия.

Храмът е трикорабна базилика. В притвора, предназначен в миналото за некръстени хора, са изобразени сцени, свързани със съдбата на човека след смъртта и възмездието за греховете. Стенописите са служили като напомняне, че ако не отдадеш душата си на Господ, те чакат страданията на дяволите от сцените. Един от сюжетите осмива лечителките („бабите“), които използват билки и обреди – представени като подвластни на дявола: демонът се изхожда в чашата, с която „бабата“ причестява момиче, а майката, водеща дъщеря си, е измамена. Служилият 57-години в манастира отец, с когото разговаряме, споделя, че посланието е да не се вярва на суеверия, а само на официалната вяра. Задаваме си въпроса как е била приета Ванга тук, спрямо това твърдение.

Особено интересна е сцената с „момата и дявола“, разположена във вътрешната тераса на храма, където само момите от църковния хор могат да присъстват. Дяволът държи огледало пред нагиздена девойка в народна носия. Надписът гласи: „Коя мома много се гизди и кичи, дявола огледалото й държи.“Това предупреждение има нравствен характер – девойките да не бъдат суетни, а да влязат в семейството с почтеност.”

През 1979 Ванга идва на посещение, като твърди, че това е вторият манастир, изграден на мястото, и че „светената вода“ в района е по-стара от постройката. На чешмата по път за манастира срещнахме възрастна двойка, която събираше билки и попаднахме в разговор с изненадващи съвпадения. Дъщерята на бабата също прави проучване за конкретни религиозни практики в българските църкви. На тръгване настояха да си напълним вода и да си измием очите, защото водата тук лекувала всичко.

От манастира ни изпратиха с довиждане възрастният отец, кмета на селото, който ни уреди срещата с попа и отварянето на сградата, и 2 торби розови домати от личната му градина – по една за всеки, „да опитаме и да занесем вкъщи”. Гостоприемството се простираше от настръхването при първото влизане в храма, до топлината в югозападния акцент на домакините ни.

20 май – 20 юни 2026 г.

Алеята пред аулата, Нов български университет, ул. „Монтевидео“ 21, София

водещ Владимир Димитров

Как изглежда грехът?

В образи, символи, страхове и нравствени предупреждения, запазени в стенописите на българските средновековни и възрожденски храмове.

От 20 май до 20 юни 2026 г. в Алеята пред аулата на НБУ гостува изложбата „Грехът“ на Домa на хумора и сатирата в Габрово.

Експозицията представя сцени от Страшния съд, митарствата на душата и морално-дидактичните композиции в българската църковна живопис от XVIII–XIX век.

Чрез образите на грешници, демони, занаятчии, врачки и алегорични персонажи изложбата разкрива как зографите превръщат живописта не само в религиозно изображение, но и в средство за нравствено възпитание, обществена критика и духовно предупреждение.

Изложбата насочва вниманието към богатия визуален език на православното изкуство, в който страхът от греха, идеята за възмездие и надеждата за спасение се преплитат с хумор, гротеска и ярко разпознаваеми човешки образи.

След монографията „Борис Димовски. 100 години“ Музеят на хумора и сатирата представя второто си издание за 2026 г. – „Грехът. Изследователски и изложбен проект. Сборник със статии и есета“.

В трудни за книгата времена продължаваме да полагаме усилия да съхраним една важна музейна традиция: да превръщаме резултатите от изложбената и изследователската си работа в издания с трайна стойност. Книги, които споделят задълбочени изследвания, събират и осмислят културното наследство и следват високи професионални стандарти в дизайна, фотографията и полиграфическото изпълнение.

„Грехът“ е бутиково издание в ограничен тираж – 320 страници, двуезично съдържание и богата визуална част, представяща стенописи от църкви и манастири в различни части на България. Книгата събира текстове на изкуствоведи, културолози, богослови и музейни специалисти и предлага нов поглед към образите на греха, наказанието, вината и опрощението – но и към особената близост между назиданието и смеха.

Изданието е част от по-голямото завръщане към музейната колекция „Грехът“, създадена през 70-те години на ХХ век. То съхранява резултатите от извършените проучвания и едновременно с това отваря пътя към следващия важен етап – новото експониране на колекцията в Музея.

Дизайнът на Борил Караиванов и Пепа Караиванова превръща книгата не просто в носител на съдържание, а в художествено продължение на проекта. Прецизният печат на „Джей Пойнт Плюс“ / J Point Group придава на замисъла неговата впечатляваща материална форма.

Мобилната изложба, посветена на една необикновена колекция от сатирични стенописи, може да бъде разгледана и в музея, от който тръгва нейната история, от 13 октомври 2026 до 31 януари 2027.

През 70-те години на XX век екипът на тогавашния Дом на хумора и сатирата се заема с амбициозна задача: да събере и покаже копия на стенописи със сатирични и поучителни мотиви от български църкви и манастири. Така се оформя колекция от 50 пана, в които небесното и земното се срещат, за да разкрият човешките слабости през погледа на религията, морала и хумора.

Половин век по-късно колекцията става отправна точка за изследователския и изложбен проект „Грехът“. През 2025 г. екипът на музея съвместно с външни експерти проучва храмовете, от които произхождат оригиналните изображения. Част от стенописите днес са силно увредени или вече не съществуват, което придава на запазените копия допълнителна историческа стойност.

Създадена като мобилна, изложбата вече гостува в Исторически музей – Дряново, Богословския факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Нов български университет и галерия „След музея“ в Калофер. Сега тя е представена и в Музея на хумора и сатирата, където посетителите могат да се запознаят отблизо с колекцията и с новите прочити на нейното съдържание.

Какво ще откриете в изложбата?

Архивни материали и репродукции от музейната колекция;

Кадри от теренните проучвания на храмовете;

Аналитични текстове на специалисти в областта на изкуството, богословието и психологията;

Съвременни интерпретации на темата за греха и мястото ѝ в културната ни памет.

В рамките на проекта е издадена и монография, която представя проучването, анализа и интерпретацията на колекцията и очертава възможностите за нейното бъдещо реекспониране. Сборникът със статии и есета „Грехът. Изследователски и изложбен проект“ е достъпен онлайн на сайта на проекта: https://grehat.humorhouse.bg/za-proekta#!/tab/1698681361-6

Печатното издание може да бъде разгледано в музейната библиотека

„ГРЕХЪТ“ отваря пространство за среща между миналото и настоящето, между поуката и смеха, между вековните представи за човешките слабости и нашите съвременни разбирания за тях.